За чуждестранни граждани
Регистрация на фирма на чужденец

Документите се изготвят на два езика. Съдействие при нотариус и банка. Срок: 2 работни дни.

 

Чуждестранни граждани и юридически лица могат да регистрират или да придобиват фирми в България при същите условия, както и местни лица. Въпреки това, съществуват някои специфики, свързани с:

  • подготовката на документите;
  • откриването на набирателната сметка в банка;
  • действията, които се извършват пред нотариус.
Подготовка
Какво ни е необходимо?
Документ, издаден от националните власти
Паспорт или документ за самоличност
  • Преди да регистрираме фирма на когото и да било, ние имаме задължение да го идентифицираме. ВАЖНО: Дори чужденецът да притежава удостоверение за постоянно или продължително пребиваване в България, той все пак следва да представи паспорт или лична карта. Удостоверението за пребиваване удостоверява правото на чужденеца да пребивава, но банките, а често и нотариусите изискват и документа за самоличност, т.е. паспорт или друг документ, издаден от националните власти. Причината за това е, че именно тези документи служат за идентификация на лицето и с тях то се легитимира в чужбина. В случай, че лицето е от Европейския съюз и не притежава задграничен паспорт, неговата лична карта или друг документ за самоличност е достатъчен за да бъде то идентифицирано и да бъде регистрирана фирма на негово име.
  • Важно е, в процеса на регистрация да се съобрази и начинът на изписване на името на чужденеца. Същият следва да бъде подготвен, че ако кандидатства за някакъв вид удостоверение за пребиваване, името му в това удостоверение следва да бъде изписано на български език по същия начин, както е било изписано в учредителните документи за регистрация на фирмата. В противен случай ще се получи несъответствие в изписването на името му в Търговския регистър и в документа му за пребиваване в България. Изписването на личните имена обикновено се прави по начина на изговарянето им. 

 

В случай, че не говори Английски
Преводач

В нашия офис се говори английски свободно. Ако чужденецът не говори английски - ще му е нужен преводач от езика, който говори. В процеса на регистрация той следва да посети банка и нотариус и нашите юристи биха могли да се заемат с тази функция, но само с англоговорящи. Не е нужно преводачът да е лицензиран. Наличието на някой познат, който може да съдейства с комуникацията би спестило на чуждестранния гражданин много излишни разходи. 

 

В брой или в българска банка
Капиталът на фирмата

Чужденецът следва да носи капитала в брой или да разполага с него по друг начин (например по лична банкова сметка в българска банка). В случай, че капиталът е с голям размер, преводът от чужда в българска банка ще усложни и оскъпи процедурата. Поради тази причина, препоръчваме на чужденците да разполагат с капитала в брой. Ако собственик на фирмата е чужда фирма, следва да бъдат представени и другидокументи, за които ще ви информираме допълнително. Регистрацията на дъщерни дружества представлява усложнение, което е свързано с деклариране на действителни собственици в Търговския регистър, а разходите, свързани с регистрацията и поддръжката на фирмата се увеличават многократно. Затова в практиката най-често фирми се регистрират от физически лица.

Как става?
Записване на час

Чужденецът следва да запише час за посещение в офиса ни. Добре е да се определи по-ранен час, за да има достатъчно време. В офиса провеждаме консултация в рамките на нашата юридическа компетентност.

Подготвяне на документите

Документите се подготвят на място, на английски/български език и се подписват в офиса. За клиенти от Италия, които не владеят английски език, предлагаме подготовка на документите на италиански/български език, но в този случай чужденецът следва да ползва преводач – такъв ще му е нужен в банката и при нотариуса. Работим свободно и с клиенти от Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Франция, Белгия и Русия.

Посещение при нотариус

Чужденецът-управител на фирмата следва да посети офиса на нотариус, за да подпише пред него един от документите (декларация–спесимен). В непосредствена близост до нашия офис има трима нотариуси.

Откриване на набирателна сметка

Целта на това действие е да се внесе капитала по сметка на новоучреденото дружество. Това е специален вид сметка, на името на юридическото лице, което все още не е регистрирано. В банката се попълват документи и се подписва договор за откриване на сметка. Вносната бележка за капитала е документ, който служи за доказателство пред Търговския регистър, че капиталът е внесен. В района на нашия офис има клонове на осем банки.

Комплектоване на документите

След като чужденецът мине през банката и през нотариуса, той следва да се върне в нашия офис, за да ни предостави получените там документи. След като получим декларацията-спесимен (заверена от нотариуса) и вносната бележка от банката, ние вече разполагаме с пълния пакет документи, за да придвижим регистрацията. По-нататъшни действия от страна на чужденеца не са необходими.

FAQ
Колко време отнема?
  • Подготовка и подписване на документите: 1 час.
  • Подписване на спесимен пред нотариус: 45 минути.
  • Откриване на набирателна сметка: между 1 час и 10 работни дни.
  • Регистрация на фирмата: 2 работни дни.

Видно е, че на практика регистрацията отнема между 2 и 12 работни дни, в зависимост от банката, която следва да открие набирателната сметка на дружеството. До 2019 г., тези сметки, вкл. за чужденци се откриваха в рамките на 1 час. Постепенно банките приеха редица ограничителни правила, които затрудняват или забавят процеса на регистрация на фирми на чужденци. 

Може ли да стане дистанционно?

Регистрация на фирма без чужденецът да посещава страната

През 2024 г. това е възможно, но практиката показва че за самите чужденци е по-удобно просто да посетят България. След преминаване на цялата процедура, много наши клиенти споделят, че разходите за път и престой в повечето случаи са за предпочитане пред посещаването на посолства и консулства. Причината е, че на много места за такова посещение е възможно след предварително записване на час, а има държави, където се чака с месеци. Затова, първата стъпка за чужденеца би била да направи уговорка за посещение в най-близкото консулство.

Друг проблем е, че много български банки на практика отказват откриване на набирателни сметки чрез пълномощно. Въпреки това, ние бихме могли да предложим варианти. Повече подробности за това може да получите по телефона - консултацията е безплатна.

Защо цената за чужденци е по-висока?

Поради следните специфики, свързани с работата с чужденци: Документите се изготвят двуезично; Комуникацията изисква владеене на чужд език; Консултацията с чужденци е много по-подробна; Има специфики, свързани с идентификацията им и задълженията и отговорностите, които носим по ЗМИП; В почти всички случаи се налага съдействие при откриване на набирателната сметка в банка. Повече информация за цените и услугите за чужденци може да прочетете ТУК.

Обстоятелства, които да съобразите:
Помислете предварително
Вид на дружеството

Някои въпроси следва да бъдат изяснени предварително, преди да започнем работа, т.е. съществува един минимум от информация, която следва да ни бъде предоставена още при заявката. Първият от тях е какъв вид ще бъде дружеството, т.е какъв тип фирма желае да регистрира - ООД/ЕООД, АД или друг, по-специфичен тип. На практика, 99% от чуждите дружества са ЕООД/ООД, като през 2018 и 2024 г. над ¾ от дружествата са еднолични (ЕООД).

Име на фирмата

Наименованието следва да се провери, което може да стане през системата на Търговския регистър – повече подробности. Името трябва да е уникално. Чужденецът следва да посочи задължително наименование на български език. Изписването на чужд език се прави по желание на търговеца, като допълнително се уточнява и правната форма, която в практиката се обозначава с Ltd., LLC, а някои колеги директно изписват EOOD или OOD.

Адрес на фирмата в България

Посочването на административен адрес често е проблем за чужденците, тъй като много от тях не разполагат с такъв. Опциите са няколко: да посочат адреса на свой познат, на счетоводството си или да заявят услуга „Виртуален адрес”. Наличието на реален и достъпен адрес, на който може да се открие представител на фирмата е гаранция, че дружеството няма да има проблеми с банките, НАП или други институции. Не е нужно адресът да бъде адрес на офис или магазин. Адресът на фирмата може да е домашен адрес, в което и да е българско населено място. Допълнително, в Търговския регистър може да се посочи адрес за кореспонденция с НАП, който се ползва от органите на приходната агенция. В случай, че не е посочен такъв, за адрес за кореспонденция с НАП се счита адресът на управление.

Предмет на дейност

Предметът на дейност е от значение, въпреки че почти всеки предмет на дейност завършва с „и всяка друга дейност, незабранена от закона”. За търговците следва да бъде ясно, че липсата на някаква конкретна дейност в предмета не означава, че дружеството не може да я извършва. Въпреки това, данъчните органи следят предмета на дейност да се покрива с реалната дейност на фирмата, тъй като в законодателството се съдържат редица препратки към предмета на дейност, свързани с регистърни и разрешителни процедури, лицензи, данъчно облагане, осигуряване и др. Формулирането на предмета на дейност се извършва от нас. Търговецът следва единствено общо да ни посочи какво възнамерява да прави. Ние разполагаме с шаблони за почти всеки тип дейност.

Управител

Едноличният или някой от собствениците на капитала може да бъде управител. Също така, фирмата може да има двама или повече управители, които да представляват дружеството заедно или поотделно. В практиката най-често се вписва един управител, а в случай, че лицата са повече, посочва се че те представляват и подписват от името на дружеството „Поотделно”. В случай, че представителството се осъществява „Заедно”, това означава, че при всяко едно действие (като подписване на договор или посещение в банката) следва да присъстват и двете лица. Това създава препятствя и поради тази причина често управителите си предоставят един на друг търговски пълномощни, с които да могат да работят. Управителят ръководи дейността на фирмата и носи отговорност пред съдружниците (при ООД). Понякога чуждите граждани избират за управител местно лице, на което имат доверие. Това е много удачен подход (ако е възможен), тъй като улеснява не само регистрацията, но и цялостната дейност на фирмата впоследствие.

Размер на капитала

Сметката на фирмата следва да бъде захранена с някаква сума, като в България минимумът е 2 лв. Това не е съвсем изключено от логика, тъй като много търговци нямат нужда от капитал, за да работят – например консултантите. Капиталът следва да се внесе в банка по сметка на Дружеството. Към момента на откриване на сметката, дружеството е учредено (тъй като е подписан учредителният протокол), но все още не е регистрирано. Този протокол се подготвя от нас и се представя в банката, след което тя открива специална набирателна сметка на учреденото дружество. Банката предоставя документи, които са доказателство, че собственикът/собствениците са отделили някаква сума от своето имущество, която са предоставили на фирмата, за да може тя да работи. Основните проблеми и предизвикателства, които чужденците срещат в процеса на регистрация, са свързани с откриването на тези т.нар, набирателни сметки. Повече подробности за проблемите на чужденците с българските банки - по-долу.

Разпределение на дяловете в проценти

Това се отнася единствено към ООД, тъй като при ЕООД собственикът е само един и всички дялове, колкото и да са те, са разпределени за него. При ООД, всеки от съдружниците има определен процент собственост във фирмата. Най-често в практиката се откриват ООД-та с двама съдружници, които притежават по 50% от фирмата. Възможни са обаче и други варианти. Съществуват ООД-та с 10 и повече собственика. Възможно е и един дял да се държи от 2 или повече собственика. Например фирмата има 5 лв. капитал, разпределен в 5 дяла, но 6 собственика. Четирима от собствениците притежават по един дял на стойност 1 лв., а последният дял се притежава от двама собственици в режим на съсобственост. Най-често стойността на дяловете е минималната – 1 лв. Но е възможно дяловете да имат всякаква стойност: 10, 50, 100, 1000 лв и  т.н., като дори не е задължително цифрата да бъде кръгла, т.е. делът може да е на стойност 523 лв. Всичко това се определя основно  в процеса на регистрация, но е възможна и промяна впоследствие. В практиката най често се регистрират фирми с капитал 2, 10, 100, 200, 1000 или 5000 лв., като всеки един дял е на стойност 1 лв., т.е. размерът на капитала в лева е идентичен с броя на дяловете. Реалната стойност на капитала е от значение за това с какво имущество ще започне да работи фирмата. В практиката най-често се получава следното: фирмата се регистрира с капитал 100-200 лв., но впоследствие се оказва, че разходите на фирмата надхвърлят тази сума. Това не е проблем, тъй като счетоводителите оформят направените разходи като допълнителни вноски на собственика или собствениците. Така, в баланса на фирмите фигурира материален актив (напр. компютър) на стойност 1000 лв. срещу който стоят собствен капитал 100 лв. (похарчен), и 900 лв. пасив – задължение на фирмата към собственика. След реализиране на определен продукт (например софтуер), фирмата би могла да върне на собственика тези 900 лв. и той не заплаща данъци върху тази сума. Поради тези възможности, на практика се оказва че капиталът на фирмата няма такова голямо значение, особено при ЕООД.

Защо откриването на набирателна сметка в банка е толкова трудно когато става въпрос за чужденци?

Към 2024 г., банките са обвързани от множество регулации, свързани с мерките срещу изпирането на пари, данъчното облагане на чужденци, обмена на данни и др. Законът съдържа различни условни и неясни текстове, които дават възможност за противоречиво тълкуване, вкл. по отношение на санкциите за банките. Всичките тези регулации накараха банките да бъдат максимално внимателни когато става въпрос за сметки с чуждестранен елемент.

Много от банките прецениха, че поддържането на сметки на чужденци изисква голям административен и кадрови ресурс, а в същото време носи отговорности и рискове. Поради тази причина, банките започнаха да поставят множество и различни препятствия пред чужденците:

  • Огромни такси за проучване на бъдещия клиент;
  • Неразумни срокове за произнасяне по исканията за откриване на набирателни сметки;
  • Изискване за представяне на различни документи, с които чужденците не разполагат и др. 

Повече подробности за проблемите, които чужденците срещат с банките, както и предприетите от гилдията мерки, зад които основно стои нашият екип, може да прочетете ТУК.